Хотел Премиер Велико Търново

Успехът на един хотел е преди всичко много труд.

Всички, работили със Станислав Станчев помнят характерното му излъчване на динамичен и позитивен младеж - от малкото с огромно чувство за отговорност. Станислав става част от екипа на „Премиер“ през 2008 и впечатлява с умението си да отработва трудни ситуации с взискателни, доста често никак нелесни гости на хотела.

Представете се накратко
. – Казвам се Станислав Станчев на 36 години, роден в град Велико Търново. В момента работя и живея в чужбина заедно с приятелката ми Станислава и дъщеря ми Катерина.

Какво Ви свързва с хотел "Премиер"?
– Много са нещата, които днес свързвам с хотел „Премиер“, а пък и мен ме свързват с него. Прекарах голяма част от 20-те си години, като част от екипа на хотела. Започнах работа като пиколо (или поне тогава така се казваше), след което получих възможност да застана зад рецепцията на хотела, да обслужвам гости и резервации. Доказах, че обичам работата си и ме повишиха в „старши рецепционист“. Отговорността никога не ми е тежала и винаги се забавлявам много докато работя. Тук създадох и много истински приятелства. Щастлив съм, че някои от тях със сигурност ще останат за цял живот.

Пред какви предизвикателства Ви е изправяла работата Ви в хотела? Изиграха ли те роля за бъдещото Ви развитие?
– Работих повече от седем години в хотел „Премиер“. Смених няколко позиции, но предизвикателствата, пред които съм бил изправен в работата си трудно мога да преброя. Хотел „Премиер“ винаги е бил изключително динамично място за работа – голям поток от гости, а с тях и характери, очаквания, изисквания. Много и важни, включително ключови за града събития, които обслужвахме. В работата си трябваше да прилагам изключително гъвкаво мислене, често решения съм взимал на момента, а трябваше да са и правилните – за бизнеса, за хотела, за колегите ми. Мислил съм, докато нещата се случват пред очите ми, разрешавал съм ситуации ефективно и за кратко време. В хотел „Премиер“ се научих да проявявам спокойствие, за да не разбират по никакъв начин гостите, че изобщо нещо извънредно се случва. Научих се да преценявам трезво ситуациите. Научих се да работя усърдно, защото успехът на хотела е преди всичко много труд. Научих се, че всяка трудност си има решение и тук ще споделя нещо забавно. Понякога трудните уроци в живота се научават приятно и затова съм благодарен на моите мениджъри. Често влизах в офиса им с думите „Имаме проблем“, при което насреща отговорът беше: „Стъки, ние тук нямаме проблеми, имаме ситуации. Запомни това!“ Няма начин всичко в работата на хотела да върви „по мед и масло“, но след време най-трудните моменти, незнайно как, се превръщат в хубав спомен.

Как продължи пътят Ви след хотел "Премиер”?
– Останах вдъхновен и след това да се занимавам с хотелиерство. Заминах за чужбина с приятелката си. Бързо започнах работа в новооткрит хотел в центъра на Манчестър, където в продължение на още седем години отново трябваше да извървя своя път в структурата на хотела. За мен не беше трудно да започна като рецепционист, после станах старши рецепционист, след това - мениджър „Нощна смяна“, асистент „Фронт офис“, после мениджър и около 3 години в същия хотел работих като Front of House Manager (бел. авт. длъжност с управителски функции). За кратко съм работил на круизен кораб, а в момента съм в сферата на противопожарната сигурност. Уменията, придобити от дългогодишните ми работни позиции със сигурност са ме изградили и като личност.

Пожелайте нещо на хотел "Премиер" по случай 20-тата му годишнина.
– Хотел Премиер - на 20! Не мога да повярвам, как лети времето! Пожелавам на хотела да посреща гости поне още толкова години! Да продължава да ги радва с услугите си и да бъде дом извън дома на много хора от цял свят! Да продължава да дава възможности на младите и амбициозните, както и на онези, които имат нужда от опит, за да открият своята мечтана реализация. Нека дава шанс на младите да се учат в динамичния туристически бранш, да тренира уменията им за разрешаване на ситуации, да ги гради като професионалисти.

Пожелайте нещо на хората, които искат да се развиват в хотелиерството.
– Пожелавам на тези хора да не се отказват. Туризмът е индустрия, като никоя друга. Да, понякога може да е трудно но всичко си заслужава и дава своите плодове занапред. Приятелствата, професионалния, а и житейски опит, който браншът дава, е незаменим. Възможностите за развитие са големи, стига всеки да знае до къде иска да стигне.